English

Ние избрахме хостинг от:

История

На 10.11.1444 г. , на мястото където днес е разположен Парк - музеят “Владислав Варненчик”, се разиграва известната битка между 20 000 християнска съюзническа европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди и три пъти по-многобройните турски войски на султан Мурад II.

Битката край Варна е последната, решителната.

След нея Балканите и Югоизточна Европа падат за векове напред под османо-турска власт.

В това последно сражение участват българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи (дн. румънци), рутени (староруси), хървати, саксонци, литовци и кръстоносен рицарски отряд на римския папа Евгени IV.

В тяхна памет, като израз на почит пред героизма и саможертвата им в името на свободата на Европа е създаден Парк-музеят на бойната дружба “Владислав Варненчик”.



ХРОНОЛОГИЧЕСКА ТАБЛИЦА


Историческа справка за походите на Владислав Варненчик и Янош Хуняди през 1443- 1444 г.

След завладяването на България турците се насочват към Унгария, която е принудена да търси начин да се защити. Поради факта, че сама не може да устои на турския натиск, тя търси сближение със съседните народи и държави- с цел създаване на коалиция способна не само да спре, но и да изтласка завоевателите от Балканите.

На унгарския престол е поканен и коронован 16-годишният полски крал Владислав ІІІ Ягело.

През 1443 г. в Унгария се организира поход срещу турците.

В състава на сборната армия влизат – унгарци , около 500 полски доброволци (като държавата Полша не участва в похода), чешки наемници хусисти(като това не е чешко държавно участие), 700 босненци, водени от Петър Ковачевич (държавно участие).

Сръбският деспот Георги Бранкович участва със значителни сили (държавно участие). В похода се включват власи и немски наемници.

Сборната армия прекосява Сърбия и през Западна България достига до Златица. Поради тежката зима походът се прекратява, въпреки победите на християнската армия.

В резултат на мирния договор, сключен за 10 години, Сърбия получава автономия, а Унгария - редица крепости по Дунава.

Недоволен от този резултат е папа Евгений ІV. Той е и главният вдъхновител на антитурското движение. Целта му е разпространението на католицизма на Изток. По негово настояване пратеникът му в Унгария- Юлиано Чезарини, освобождава крал Владислав от положената при подписването на договора клетва. Подготвя се нов поход.


При втория поход сборната армия е съставена от:


1. Унгарско-трансилвански полкове, водени от Янош Хуняди.

2. Полски доброволци- около 300 души.

3. Чешки наемници- хусисти - 400 души. И сега Полша и Чехия не участват като държави.

4. Участват 4 000 власи, водени от Влад Дракул. Това е държавно участие.

5. Участват бойци от Западна Украйна (точният им брой не е известен). В документи те са наречени “рутени” или “русини” (староруси). По това време западноукраинските земи са включени в границите на полската държава.

6. Участват доброволци българи от Подунавието - от Видин, Оряхово, Никопол и други селища.

7. В състава на унгарската армия се сражават и неголям брой немски заселници от Трансилвания, а също и словаци. (Трансилвания и днешна Словакия тогава са в границите на Унгария).

8. В битката край Варна се сражава и отряд хървати, водени от Франко Таловац (тогава Хърватско също е в пределите на Унгария).

9. Босна и Сърбия остават встрани от събитията, свързани с похода през 1444 г. Знае се само, че предводител на един от унгарските отряди е босненският епископ Рафаел. Преки сведения за участие на босненци и словаци засега липсват.

10. Сражава се и отряд западни рицари, водени от папския легат Юлиано Чезарини.


Сборната армия по време на втория поход- 1444 г., е около 20 000 бойци.

Турската наброява 55 000-60 000 души и се командва от султан Мурад ІІ.

На бойното поле загиват около 10 000 войници от кралската армия, а неприятелят дава два пъти повече жертви.

Край Варна загива 20-годишният крал Владислав.

С останалата част от армията главнокомандващият Янош Хуняди отстъпва.


Парк-музей на бойната дружба 1444 година © 2010. Всички права запазени.